Майсторите на желязо

Начало книги

Кадилак подаде хавлията си на слугата, влезе в дълбоката каца и се потопи до брадата в изпускащата пара вода. От двете му страни стояха две голи женски „мъртвешки лица“ само с по една бяла превръзка на челата. Той им даде знак да започнат, затвори очи и отново се замисли за доброто си бъдеще. Макар че можеше да го чете във виждащите камъни, те не му бяха разкрили, че няколко месеца след напускане на Плейнфолк ще има всичко, за което е мечтал. Власт, отговорност, задача, достойна за неговите таланти, и — най-важното — престиж.

Животът му коренно се беше променил и той за първи път се чувстваше доволен. Топлината на водата нежно проникваше в тялото му. Със затворени очи срещу трепкащата жълта светлина на фенерите той имаше чувството, че плува безформен като дух, излят от Мо-Таун в утробата на неговата земна майка.

Остави мозъка си да блуждае…

Малко след като Стив Брикман беше излетял в сутрешното небе, преследван от няколко хайки от мечки, Кадилак започна строежа на втори стрелолист от частите, които племето беше скрило от облачния воин. Вече притежаваше уменията и знанието, които беше извлякъл от ума на Стив, и това се оказа относително проста задача. И удовлетворяваща — защото неговият стрелолист беше по-гладък и по-здрав от „Блу-Бърд“, построен от Стив, на който той се беше учил да лети.

Читать дальше →