Сънища за богове и чудовища

Начало книги

Пулсиращи нерви и пищяща кръв, диво и разбунено и преследващо и поглъщащо и ужасно и ужасно и ужасно...

- Елиза! Елиза!

Глас. Ярка светлина и Елиза се продъни в будността. Чувството беше точно такова: като рязко пропадане и твърдо приземяване. „Това беше сън - чу се да казва. - Просто сън. Добре съм.“

Колко често беше произнасяла тези думи през живота си? Много повече, отколкото изобщо може да преброи. Сега обаче за първи път ги каза на мъжа, който героично се беше втурнал в стаята и, стискайки пикела^, за да я спаси от убиеца.

- Ти... ти пищеше - каза съквартирантът и Гейбриъл, стрелкайки с очи тъмните ъгли на стаята, без обаче да открие следа от убиец. Още беше сънен и рошав, маниакално ококорен, вдигнал високо пикела и готов за атака. - Искам да кажа... наистина, ама наистина пищеше.

- Знам - отвърна Елиза прегракнало. - Случва ми се понякога. - Седна в леглото. Усещаше ударите на сърцето си като топовни гърмежи - злокобни, гръмовни, отекващи из цялото тяло, и макар устата и да беше пресъхнала, а дишането - плитко, се насили гласът и да прозвучи естествено. - Съжалявам, че те събудих.

Читать дальше →