Проблемът на слугата

Начало книги

Денят, в който бе установен пълен контрол…

Гарома, Всеобщият слуга, работникът на цивилизацията, момчето за всичко, внимателно допря лицето си с парфюмираните върхове на своите пръсти, затвори очи и си позволи да се потопи в разкошното чувство на абсолютната, безграничната власт — власт, за каквато досега друг не бе и мечтал.

Пълен контрол! Пълен…

Но не и над един-единствен човек. Над един-единствен отцепник сред човечеството. Е, да, затова пък извънредно полезен. Оставаше само въпросът дали да го удушат още днес следобед, или да му отпуснат още няколко дни или седмици живот под бдително наблюдение, за да бъде извлечена докрай ползата от него. Неговото предателство, интригите му несъмнено щяха да го изобличат. Какво пък… Гарома щеше да вземе решението си малко по-късно, щом намери свободно време.

Иначе във всичко, спрямо всички останали контролът беше пълен. Не просто над умовете им, а не по-малко всеобхватно и над функциите на жлезите им. Над всички хора, дори над техните деца.

Читать дальше →