Детска игра

Начало книги

Когато раздавачът разбра, че няма да получи монета и тряска вратата, Сем Вебер реши да избута големия кашон под единствената лампа в стаята. Вярно, раздавачът промърмори: „Не знам. Не е наша работа, мистър, ние само ги доставяме.“ Но все пак трябваше да има някакво разумно обяснение.

Предчувствието не го излъга — кашонът се оказа наистина тежък. Пряко сили Сем успя да го избута няколко метра; интересно, как ли раздавачът е качил такава тежест цели четири етажа?

Когато видя цветната картичка с името си, адреса и традиционното пожелание „Весели коледни празници — 2153 година“, Вебер се навъси. Шега? Няма чак толкова остроумни познати, че да му изпращат честитки с подобна дата — двеста години напред. Буквите изглеждаха странни, някакви зелени чертички вместо линии, а картичката беше от истинско злато!

Любопитството почти изтезаваше Сем, той внимателно откъсна картичката, скъса тънката опаковка и изтръпна от изненада. „Какво е това? Да откачиш!“ Кашонът нямаше нито капаци, нито дръжки, не се виждаше никакъв процеп — абсолютно еднороден куб от някаква кафява материя. С усилия и пъшкане Сем обърна кашона — дъното също се оказа абсолютно гладко.

Читать дальше →