Барни по прякор Фауст

Начало книги

Фауст ме нарече Рикардо, а какво означава това, и аз самият не съм напълно наясно.

И така, седя си значи в миниатюрната кантора два на три метра. Чета обявленията за разпродажба на бракувано държавно имущество. Опитвам се да разбера от какво мога да се сдобия с долари и от какво — с главоболие.

Изведнъж вратата на кантората се отваря. И този същият тип с мръсната мутра, облечен в сплескан светъл костюм, ми влиза в кантората и като се изкашля, казва:

— Няма ли да купите двайсет долара за пет?

— Какво? — питам, пулейки очи.

Той пристъпва от крак на крак и пак се покашля.

— Двайсет — измърморва. — Двайсет за пет.

Под силата на погледа ми той се обърква и почва да си гледа обувките. Гадни, мръсни обувки — толкова гадни и мръсни, както всичко, което е на него.

— Плащам ви двайсет долара — обяснява той на върховете на обувките си. — И купувам за тях пет. У вас остава двайсетарка, а у мен — петарка.

— Как попаднахте тук?

Читать дальше →