Ловецът на ръждясали роботи

Начало книги

Бен Габер се спря, като здраво стисна автоматичната си лазерна пушка. Залязващото марсианско слънце хвърляше последни лъчи над блатото и гората. Тишина и спокойствие царяха наоколо, нарушавани от кратките писъци на блатни птици. Далече назад, откъдето настъпваше нощта, бледнееха светлините на дома му. Петдесетгодишният мъж бавно се огледа: независимият характер на местността му изглеждаше подозрителен. Лицето му бе станало мрачно, дори зло. Беше спал лошо. Откакто Криста изчезна, без да се усети, бе станал още по-суров и див. Елен, неговата жена, не можеше да понася скучния живот, дори нещо повече: Бен отсъствуваше по няколко дни, впуснал се преследването на ръждясалите роботи, които скитаха из долината и разнасяха със себе си радиацията от атомните им сърца. С това се препитаваха — той и семейството му. Бен стапяше роботите с лазерната пушка, записваше заводския им номер, който бе маркиран на всяка част, и така срещу всеки представен номер получаваше възнаграждение. Живееха в малка вила, усамотени, на около двеста или от областния център. Понякога ги посещаваха други ловци и тяхното присъствие разнообразяваше студените и скучни марсиански нощи. Но хората се страхуваха от тая местност. Не от подивелите роботи, изпитващи неприязън хората, а от кивотите, които обитаваха блатата и за вито се говореха невероятно страшни неща. Същества, подобни по външност на хората, свръхинтелигентни, умни, в крайност и жестоки. Така говореха за тях малкото очевидци, имали щастието да останат по случайност живи при опасните им срещи с тези същества. Никой не знаеше откъде се бяха появили, никой не можеше да предположи дали представляваха някаква извънземна цивилизация, но факт бе, че съществуваха. Дори се мълвеше, че кивотите населявали Марс още преди първите земни преселници.

Читать дальше →