Щастливият шанс

Начало книги

Господин Азов беше пестил за този билет три години.

Икономисваше от всичко — от храна, от данъци, от електричество и телефон, пътуваше гратис в градския транспорт, не канеше момичета на вечеря, не им правеше подаръци, носеше старите си дрехи, бръснеше се с евтини ножчета — изобщо, мизерстваше. Но това не му тежеше — жертвите имаха смисъл, а и беше свикнал да живее на ръба на сиромашията.

Но имаше един миг, когато се бе изкушил да плюе на Големия шанс. Когато му предложиха работа. Работа — мечта. Високоплатена, престижна, напълно според възможностите му. Сякаш щастието му се усмихна ненадейно, изведнъж, случайно…

Господин Азов стоически преодоля изкушението и гордо отхвърли коварното предложение. Той разчиташе на Големия си шанс. Ако използваше правилно билета си, изобщо нямаше да му се наложи да работи. Но щеше да може да има всичко, за което мъчително преглъщаше — и доволно ястия, и хубави костюми, и интересни книги, и момичета. Само че никой никога не би му продал Голям шанс, ако получаваше заплата, която го издигаше до елита на средната класа. Не, билетите бяха предназначени за несретниците. Законът се спазваше строго. Ето, същата седмица отново арестуваха един богаташ, снабдил се с нелегален късмет. Пласьора — в затвора, на купувача — конфискация на имуществото. Оставиха го със социален минимум завалията. Като нищо след няколко дни ще се гръмне или ще скочи от небостъргачите в Обеля–6, любимо място на самоубийците от високо.

Читать дальше →