Адам и Ева

Начало книги

Седемнайсети юли: Трябва да призная, че от няколко месеца очаквам с ужас този ден. И по-точно от шест месеца. А за Нолан Филдинг това е сериозно признание. Секретарката ми може да ви каже, че изгълтах цяла опаковка антиацид в очакване на срещата тази сутрин. Разбирате ли, в десет пристигат братята Форчън. Опасявам се, че няма да са много щастливи, когато си тръгват. Напротив. Извинете…

— Дорис, би ли ми донесла едно кафе?

Дорис — моята секретарка — твърди, че, ако престана да пия кафе, няма да имам нужда от антиацид. Лекарят, разбира се, е на същото мнение… Но да не се отклонявам от темата, а тя е четиримата братя Форчън.

Преди да ви разкажа за момчетата — защо ли ги наричам „момчета“ след като са вече големи мъже… Познавам ги от съвсем малки. Кръстник съм и на четиримата. Бяха много мили дечица. Всъщност бяха доста буйни. Но да не изпреварваме събитията. Честно казано, антиацидът не върши никаква работа. Извинете ме за момент…

Читать дальше →