Щиглецът

Начало книги

Докато бях все още в Амстердам, сънувах майка си за първи път от години насам. Бях стоял затворен в хотела си в продължение на повече от седмица, боях се да се обадя по телефона на когото и да било или да изляза; а сърцето ми подскачаше и започваше да се мята дори при най-невинни шумове: камбанката на асансьора, потракването на количката, с която зареждаха минибаровете; дори в звъна на камбани на всеки кръгъл час — откъм камбанарията Вестерторен и църквата Крьойтберг — долавях някакъв мрачен тон, преплетен с усещане за обреченост като в приказките. Денем седях в долния край на леглото и се опитвах да разбера нещо от новините на нидерландски по телевизията (безнадеждна задача, тъй като не знам и дума нидерландски), а когато се отказвах, сядах край прозореца и се взирах в канала, наметнал над останалите си дрехи палтото от камилска вълна — защото бях напуснал Ню Йорк много бързо и нещата, които взех със себе си, не топлеха достатъчно дори вътре, в стаята.

Читать дальше →