Ученик на стария джедай

Начало книги

Джедая едва креташе от преклонната си възраст. Стъпваше накриво, куцукайки. От време на време настъпваше прокъсания си черен плащ и се спъваше в него. Прегърбен от годините от време на време наместваше разкривен, ръждясъл шлем и се подпираше на къс метален цилиндър — тъжен спомен от страховития някога светлинен меч, който може би още работеше. Наболата брада го сърбеше, но шлема му пречеше да се почеше. Наболата брада сърбеше нетърпимо и инстинктивно немощната старческа ръка се вдигаше и дръжката на меча стържеше по ръждивата тенекия.

Неравните плочи на тревясалата пътечка заплашваха да станат непреодолимо препятствие за стареца. Една кашната смокиня описа парабола във въздуха и пльосна на шлема. Стече се бавно надолу.

Стареца знаеше, че това е работа на съседското хлапе. Вдигна ръка, борейки се със стържещата болка. Махна два пъти с меча без да се обръща и пристъпи бавно още една крачка напред. Смокинята достигна края на шлема след няколко крачки, стече се и се лепна на и без това мръсния плащ.

Читать дальше →