Сърцата полудяват

Начало книги

Слънцето бавно потъваше във вълните, докато на хоризонта остана само една кървавочервена ивица. Последните слънчеви лъчи изчезнаха и върху пиратския кораб падна тъмното покривало на мъглата.

Капитан Никълъс Броуган стоеше сам на квартердека. Беше се облегнал на парапета и нехаеше за студения есенен въздух. Изплю ямайската си пура в студените води на Северно море. Не откъсваше погледа си от брега. „Търпение“ — повтаряше си наум.

Повечето от жителите на малкото крайбрежно селце вече се бяха прибрали в къщите си. Беше избрал идеалното място. Беше изчакал идеалната нощ.

Погледна към небето, за да се увери за кой ли път, че през облаците не прониква лунна светлина. А в това отдалечено селце нямаше нито улични лампи, нито нощни стражи. Никой нямаше да му обърне внимание. Дори никой нямаше да го види.

Нямаше да му се наложи да чака дълго. Един час, а може би дори и по-малко. Хората сигурно вече се бяха събрали около домашните си огнища.

Читать дальше →