Скерцо и Тиранозавър

Начало книги

Пианистът свиреше подбрани сонати за клавесин от Скарлати, кратки пиеси с дължина от една до три минути, изключително сложни и изтънчени, когато стадото хадрозаври се понесе покрай прозореца. Стотиците животни вдигаха облаци прах и издаваха онзи прекрасен, постепенно снижаващ се, почти наподобяващ музикален тон зов. Гледката беше забележителна.

Но точно в този момент сервираха ордьовъра: плезиозавър в кафяви водорасли, белуга, топната в нарязано яйце от маязавра, тънки резенчета от додо върху препечен хляб, както и още дузина деликатеси. В сравнение с тях тромавите бягащи тревопасни изглеждаха съвсем скучни.

Никой не им обръщаше голямо внимание.

Освен хлапето. Залепило лице на прозореца, то се взираше в тях, а в очите му се четеше напрегнатост, забележителна дори за момче на неговата възраст. Дадох си сметка, че беше на около десет години.

След като се снабдих с чаша шампанско от минаващия наблизо поднос, аз се приближих и застанах до него.

Читать дальше →