Кръгът

Начало книги

Луксозният жилищен квартал от 14-етажни кооперации граничеше със северния край на парка Санкиен. Въпреки че бяха построени наскоро, почти всички апартаменти бяха обитаеми. Близо по сто квартири бяха наблъскани във всяка сграда и въпреки това повечето жители не бяха виждали лицата на съседите си. Единственото доказателство, че тук живеят хора, се проявяваше вечер, когато прозорците светеха.

На юг се виждаше фабрика, чиито светлини се отразяваха в маслената повърхност на океана. По стените й, сякаш вени върху мускулна тъкан, се точеше лабиринт от тръби и кабели. Безброй светлини играеха по фасадата, подобно светулки. Гледката притежаваше странна красота. Фабриката хвърляше безмълвна сянка надалеч в тъмната вода.

На стотина метра по-близо в квартала стоеше самотна двуетажна къща насред празните парцели, очертани на точно определени разстояния. Входната врата излизаше направо на улицата, водеща на север и юг, а до нея се намираше едноместен гараж. Къщата беше обикновена, като всяка в нов комплекс, но беше единствена. Може би заради проблемите с масовия транспорт малко от парцелите бяха продадени и можеха да се видят табелки „Продава се“ по цялата улица. За разлика от блоковете, които бяха изкупени веднага, щом бяха завършени, зоната на индивидуалните къщи пустееше.

Читать дальше →