Лунен танц

Начало книги

Опаковаше багажа си, когато чу първия писък. Разбира се, не беше необходимо сам да опакова нещата си, имаше много слуги, които можеха да свършат работата вместо него. Но Фелън Ромни беше необикновен човек — саможив и циничен. Той нямаше нужда от помощта на слугите, а Ханигън, единственият човек, на когото вярваше и можеше да повери нещата си, беше излязъл да изпълни някакво тайно поръчение. Фелън нямаше да намерение да прекара нито нощ повече в малкото занемарено имение, което беше домът на неговите родители.

Въобще не трябваше да се връща вкъщи. Не беше и искал. Откритата война между баща му, който беше един вечно пиян донжуан, и истеричната му майка превръщаше Ромни Хол в бойно поле. А Фелън се беше наситил на битките през последните няколко години, те му стигаха за цял живот. Всичко, което можеше да покаже като доказателство за седемгодишната си служба в армията, беше един белег от рана с нож, която беше дяволски близо до сърцето му, и страст към екзотични места и екзотични климати. Животът в Англия му се струваше нездравословен, беше неприятен за Фелън. Особено го отвращаваха студените и усамотени блата на Йоркшир, които неговият непредпазлив и неблагоразумен по-млад брат толкова много обичаше.

Читать дальше →