Пясъчна треска

Начало книги

— Знаеш ли — каза Боб, — сега бих изпил един доматен сок… — обърна се на другата си страна и с отвращение изплю фаса. — Когато езикът те боли от цигари, най-добре е да му удариш един доматен сок.

— Ако изобщо нещо те боли, най-добре е да удариш един коняк — авторът на тази мисъл беше едър и дебел, наричаха го Виконт. — Може и водка. И ликьорът става. Не се забранява виното — в него, както знаем, е истината. Ама най-добре си е спирт…

— Забрави бирата. Ти си едно дрънкало — рече Боб. — Аз сега бих цапардосал една бира…

В палатката беше горещо и тъмно. По земята се валяха спални чували, фасове, една винтовка, гилзи и чифт ботуши. През ниския триъгълен вход се виждаха червеникави дюни и облепено с тежки облаци небе. На тласъци налиташе горещ вътяр и пляскаше по брезента.

— Слушай, Боб, пясъкът стърже ли ти между зъбите?

— Не успявам да го изплюя. И какво да правим?

— Писна ми. Жвакам го вече втора седмица. Изнерви ме. Ще изчакам още ден-два, ще насъбера повечко плюнка, ще ида при нашичкия и…

Читать дальше →