Скай

Начало книги

Колата потегли, оставяйки момиченцето на тротоара. Тя трепереше от студ с тънката си тениска и къси панталонки. Седна на бордюра и уви ръце около коленете си. Вятърът разрошваше русата й коса — светла като пухчета на глухарче.

„Кротувай, изрод, или ще се върнем и ще те вземем“ — казаха те.

Тя не искаше да се връщат. Знаеше го, макар че не си спомняше името си, нито къде живее.

Покрай нея мина семейство, което отиваше към колата си. Майката имаше шал на главата си и носеше бебе, а бащата държеше за ръката прощъпалник. Момиченцето се втренчи в утъпканата трева и започна да брои маргаритките. „Какво ли е да те носят?“ — запита се тя. Отдавна не я бяха гушкали и й беше трудно да гледа. Виждаше златистия ореол, който блестеше около семейството — цветът на любовта. Тя нямаше доверие на този цвят. Водеше към болка.

Жената я забеляза. Момиченцето обгърна още по — плътно коленете си, опитвайки се да стане толкова малка, че никой да не я види, но напразно. Жената каза нещо на съпруга си, даде му бебето, приближи се и приклекна до момиченцето.

Читать дальше →