Окото на голема

Начало книги

На здрачаване врагът запали лагерните си огньове, един по един, много повече, отколкото през която и да било предходна нощ. Светлините проблясваха като огнени бижута в сивите равнини, толкова многобройни, сякаш някакъв магически град бе изникнал от земята. За разлика от това, кепенците на къщите зад нашите стени бяха затворени, а всички светлини — затъмнени. Беше настанала странна промяна — самата Прага беше тъмна и мъртва, докато природата около нея кипеше от живот.

Скоро след това вятърът започна да стихва. В продължение на часове беше духал силно откъм запад, донасяйки вести за движението на нашествениците — трополенето на обсадните машини, свикването на войската и животните, въздишките на пленените духове, ароматите на заклинанията. Сега, необикновено бързо, той замря и във въздуха настана тишина.

Носех се високо над манастира Страхов, точно зад великолепните градски стени, които бях построил преди триста години. Кожените ми криле се движеха с мощни и бавни плясъци; очите ми преглеждаха седемте нива1, чак до хоризонта. Гледката не бе хубава. Огромната британска армия беше скрита зад щитове, но вълничките на силата й вече се разплискваха в основата на Касъл хил. Аурите на огромен контингент от духове неясно се очертаваха в мрака; а с всяка минута кратките потрепервания на нивата сигнализираха за пристигането на нови батальони. По тъмната земя решително се движеха отряди от хора-войници. Сред тях се виждаше група големи бели палатки, куполовидни като яйца на рок2, около които много нагъсто имаше щитове и други магии3.

Читать дальше →