Гърло

Начало книги

Уилям Дамрош, алкохолизиран следовател от отдела за убийства в родния ми град Милхейвън, щата Илиной, умря, може да се каже, за да предотврати написването на тази книга. Но човек пише това, което постоянно се завръща в паметта му, след което то отново се завръща.

Преди време под заглавието „Раздвоеният“ написах роман за убийствата на Синята роза, като Дамрош го нарекох Хал Истърхаз. Там никъде не намеквам за собствената си свързаност с убийствата на Синята роза, макар че точно поради тази си свързаност написах книгата. (Имаше и още една причина.) Исках да си обясня нещата — да видя дали мога да направя разрез до самото сърце на истината с това старо, старо оръжие, с този похабен от употреба меч, разказвачеството.

Написах „Раздвоеният“ след като бях изхвърлен от армията и се бях установил в една малка стая близо до Банг Лък, централният пазар за цветя в Бангкок. Във Виетнам бях убил няколко души отдалеч и един човек отблизо, толкова отблизо, че лицето му беше точно пред очите ми. В Бангкок това лице постоянно ми се явяваше, докато пишех. А заедно с него идваше, подобно на огромно ракообразно, закрепено към дъното на мъничка лодка, другият Виетнам, Виетнамът преди Виетнам, оня на детството. Когато детството започна да ми се явява, за кратко дерайлирах. Станах, както милостиво би могло да се каже „особен“. След около една позорна година си спомних, че съм на трийсетина години, че имам нещо като призвание и така започнах да се оправям. Или детството е много по-болезнено, когато се случва за втори път, или просто по-трудно го издържаме. Никой от нас не е толкова силен или смел колкото детето, което някога е бил.

Читать дальше →