Една секунда е вечност

Начало книги

Всички в контролната зала гледаха, в очакване на отговор, астрокомпютъра, който засега мълчеше. А трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да се измъкнат по-бързо оттук.

— Вили, какво става? Не може да мълчи в такъв момент.

Безпокойството се беше появило в капитан Пол. Но и първи навигатор Вили Блум не бе способен да отговори, а без помощта на мощния астрокомпютър не би могъл да направи никакво изчисление за извършването на скок-пространство. От почти час се намираха тук, на напълно неизвестно място, и неприятни мисли бяха плъзнали във всеки член на екипажа.

— Пълна мистерия — каза тихо Бо Стон, млад техник, който отскоро летеше на този клас кораби. Говореше на застаналия до него втори навигатор, Томас.

— Пълна мистерия ще е, какво друго, като никой не си гледа работата — капитанът беше чул думите на младежа и това изостри още повече безпокойството му.

— Външните камери все така не ни показват нищо, за което да се привържем и определим къде сме — каза операторът Колин, който боравеше с пулта си за управление с включени на максимален обхват уреди, но все така безполезно.

Читать дальше →