Любен Гоцев — истинският Кръстник

Начало книги

Седяхме с Маджо в треньорската стаичка на стадион „Славия“. Бях се разположил в шефския стол, а той, след тежкия ден в банката, се разхождаше, събул белите си обувки Boss.

— Какво ще правим с този Поли? — каза провлачено.

— Ти решаваш… ти си шефът — не си дадох труд да предлагам идеи. Просто го оставих да се разтапя в собственото си самочувствие на началник.

— Знаеш ли, Жоро… — изтегна се внезапно на дивана, — мисля да не се занимавам с него…

— Какво ти става? Луд ли си?… — кръвта ми нахлу в главата. — Нали знаеш, че той крои планове да те убие?

— Какво от това?… Години наред кой ли не се е опитвал да ме убие, но не са успявали — наклони глава Маджо и разпери ръце в типичния си, отигран маниер.

Не знаех как щяхме да завършим срещата. В този момент бях готов да се нахвърля върху него и да го пребия, но звънът на джиесема му ме спаси от голямата грешка, която можех да направя.

— Здравей, татко… — разтопи се той и разбрах, че разговаря с единствената си дъщеря. — И аз, татко… Рики го закарахме да го обезпаразитят… — намигна ми съучастнически с жест да мълча. — Да, татко, и нашийник против паразити ще му сложат, и каишка, да го разхождаш… Добре, добре… — в гласа му се прокрадна досада. — Имам работа, миличка… Да… Казах ти, имам работа… — изправи се рязко той.

Читать дальше →