Звезда

Начало книги

Когато слънцето бавно се издигна над хълмовете и протегна позлатени пръсти към небето, което в един миг стана почти пурпурно, в утринния покой на долината Алигзандър птиците вече бяха подхванали своята шумна разговорка. Листата на дърветата нежно шумоляха, а Кристъл стоеше безмълвна във влажната трева и гледаше как блестящото небе избухва в невероятни цветове. В един миг дори птиците престанаха да пеят, сякаш и те благоговееха пред красотата на долината.

Ето ги тучните, обрамчени от скалисти хълмове ливади, в които броди на свобода и пасе добитъкът. Ранчото на баща й имаше площ от двеста акра, плодородната почва раждаше царевица, отглеждаха орехи и лозя, но голямата печалба идваше от добитъка.

Ранчото на Уайът бе печелившо от сто години насам, но Кристъл го обичаше не заради това, което то носеше, а заради самото него. Изглежда си общуваше безмълвно с духовете, които само тя знаеше, че витаят в него. Гледаше как високата трева меко шумоли под лекия ветрец, усещаше топлината на слънцето върху косата си с пшеничен цвят…

Читать дальше →