Ридание

Начало книги

Не знаеше от колко време се крие там. Достатъчно дълго, за да усети как студената вода прониква в цялото му тяло и краката му се вкочанясват. Достатъчно дълго, за да не може вече да държи главата си над водата. Зловещия вой на глутницата в далечината караше сърцето му да бие учестено.

Затвори очи и се опита да се концентрира върху най-важната си задача в момента — да се задържи върху грапавите стени на стария кладенец. Не могат да те надушат тук. Изгубиха дирята ти в потока и няма да успеят да те намерят.

Студеният допир на водата вледени врата му, имаше чувството, че мозъкът му вече е замръзнал. Погледна нагоре към ясното нощно небе. Въздъхна. Беше изтощен. От колко време правеше това? Цяла вечност, не можеше да си спомни някога да е било другояче. Лаят на преследващите го кучета се отдалечаваше; бяха загубили следата му.

Защо не ме оставите на мира? Не платих ли достатъчно? Молеше Им се да си отидат там, откъдето бяха дошли, но не очакваше отговор. Бог обръща внимание на тези, които имат души — привилегия, която момчето беше загубило преди повече от хиляда години. Преглътна тежко. Дълбоко в гърдите си почувства как някой се прокрадва леко и с любопитство, което означаваше, че Те са влезли в килията. Протегна се във водата към джоба си, извади два стари ръждясали гвоздея и ги стисна здраво в ръка. Не трябваше да се разплаква. Можеше да се справи с това.

Читать дальше →