Островът на съкровищата

Начало книги

Скуайър (Земевладелец. Б. пр.) Трилони, доктор Ливзи и други джентълмени ме помолиха да опиша подробно всичко, каквото зная за Острова на съкровищата, от начало до край, без да скривам нищо освен местонахождението му, и то само поради това, че там и до днес се намира заровено съкровище. Затова вземам перото в 17-а година и се връщам към онова време, когато баща ми държеше странноприемницата „Адмирал Бенбоу“ и когато старият, обгорял от слънцето моряк, с белег от сабя на лицето, се настани под нашия покрив.

Спомням си тъй ясно, като че бе вчера, как тежко пристъпи той към вратата на странноприемницата; след него караха на количка моряшкия му сандък. Беше висок, силен, грубоват човек с ореховокафяв цвят на кожата. Смолисточерната му плитка падаше върху замърсения син мундир. Ноктите на грубите му, покрити с белези ръце бяха черни и изпочупени, а върху едната му буза имаше сив, нечистобелезникав белег от сабя. Спомням си как той оглеждаше заливчето, като си подсвиркваше, и как изведнъж поде с писклив, несигурен глас, сякаш ехтял и угаснал край брашпила (Хоризонтален скрипец за вдигане на котвата. Б. пр.):

Читать дальше →