Нови хиляда и една нощ

Начало книги

Докато живееше в Лондон, изисканият принц Флоризел Бохемски спечели симпатиите на всички със своите изтънчени обноски и всестранно великодушие. Той беше изключителен човек, дори ако се съди от малкото, което се знаеше за него; а то бе само незначителна частица от това, което действително вършеше. Макар и обикновено благ по характер и свикнал да гледа на света с философското хладнокръвие на орач, принцът на Бохемия имаше известна слабост към живот, по-рискован и ексцентричен, отколкото се полага на човек с произход като неговия. От време на време, когато изпаднеше в лошо настроение и в никой от лондонските театри не представяха пиеса, на която да може да се посмее, а годишното време беше неподходящо за лов, риболов и стрелба, където превъзхождаше всичките си съперници, той повикваше своя довереник и началник на конюшните полковник Джералдин и му заповядваше да бъде готов за вечерна разходка. Началникът беше млад офицер, сърцат и дори смел до безумие. Той посрещаше с радост това съобщение и побързваше да се приготви. От дълга практика и многостранно познаване на живота бе придобил необикновената способност да се дегизира: умееше да нагоди не само лицето и държането си, но и гласа, и едва ли не мислите си към тия на човек с каквото и да е положение, характер или националност; по този начин отклоняваше вниманието от принца и понякога издействуваше достъп на двамата до странни обществени съсловия. Тези приключения оставаха тайна за гражданските власти; благодарение на несмутимата смелост на единия и будния, находчив ум и рицарската преданост на другия, те бяха преминали много опасни изпитания, и с течение на времето взаимното им доверие растеше.

Читать дальше →