Диамантената ера

Начало книги

Камбаните на „Св. Марк“ отбелязваха промените високо в планината, когато Бъд се понесе над козметичния салон, за да поднови черепната си пушка. Той вече си имаше чифт хубавички нови ролери с максимална скорост между сто и сто и петдесет километра в зависимост от това колко си дебел и дали носиш аеро или не. Бъд обичаше да носи плътно прилепнала по тялото му естествена кожа, защото така изпъкваха мускулите му. При едно предишно посещение на козметичния салон около две години преди това, той си беше платил, за да му имплантират в мускулите цяла орда ситита — миниатюрни същества, които бяха твърде малки, за да се виждат или усещат. Те дразнеха по електрически път мускулните влакна по програма, която бе специално създадена да увеличава обема. В съчетание с помпичката за тестостерон, вградена в предмишницата му, се получаваше ефект като от това да тренираш денонощно във фитнес зала. Предимството на новия метод беше, че не се налагаше да вършиш нищо и да се потиш като роб. Единственият недостатък бяха леките дразнения на мускулните влакна, които го правеха малко напрегнат и нестабилен. Вече бе свикнал с това, но продължаваше да се клатушка върху кънките, особено когато развиеше скорост от сто километра в час по някоя задръстена от хора улица. Малцина бяха онези обаче, които му се зъбеха, дори като ги събаряше на земята, а от този ден нататък никой нямаше никога повече да му се зъби за каквото и да било.

Читать дальше →