Зимата на нашето недоволство

Начало книги

Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.

— Голям смешник си — рече му. — Итън, ти си гениален комик.

— О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

— Наспа ли се, смешко?

— Годината е в деня, а денят е в утрото1.

— Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

— Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота — отвърна той безизразно.

— Не светотатствай. Маруло ще ти разреши ли да затвориш магазина в единайсет?

— Скъпо цветенце, Маруло е католик и ’талианец. Може и изобщо да не се весне. Ще затворя на обяд, докато свърши екзекуцията.

— Говориш като пилигрим. Не е хубаво така.

— Глупости, калинчице. Това ми е по майчина линия. Пиратски приказки. Пък и чиста екзекуция си е било, не си ли съгласна?

— Ама те не са били пирати. Сам ти разправяше, че били китобойци и че имали писмено не знам какво си от Континенталния конгрес.

Читать дальше →