Благодатният четвъртък

Начало книги

Една късна вечер, както лежеше по гръб на кревата си в приюта „Палас“, Мак рече:

— Не останах доволен от тая книга „Улица Консервна“. Аз да бях, другояче щях да я напиша. — После се обърна на другата страна, подпря брада в шепата си и продължи: — Бива ме за критик. Ако някой ден срещна оня приятел, дето написа книгата, бих му рекъл някои неща …

— Като например? — обади се Хуити Първи.

— Как да ти кажа … — поде Мак. — Например това: писал „Глава първа“, „Глава втора“, „Глава трета“. Нямам нищо против, ама ми се ще на всяка глава отгоре да имаше и по две-три думи, та да зная за какво се разказва. Току виж някой път ми се дощяло да препрочета нещичко. Отварям и… „Глава пета“. Нищо не ми говори. Две думи да имаше само, веднага щях да позная — това е главата, която търся.

— Продължавай! — каза Хуити Първи.

— Второ. В една книга трябва да има и повече пряка реч. Отде накъде авторът ще ми казва как изглеждал тоз, как изглеждал онзи. Предпочитам сам да си го представя какъв е, като му слушам приказките. И още нещо — обичам да се досещам за мислите на героите от това, което казват. Е, може тук-таме и описанийца да има — все ще ти се прииска да узнаеш кое какъв цвят има, на какво мирише, как изглежда, но толкоз, не повече!

Читать дальше →