Моралният куршум

Начало книги

Снифи сънуваше кристална купа с топки прекрасен, леко разтопен бананов сладолед. Но красивият му сън бе грубо прекъснат. Над самия покрив яростно ревеше грамаден хеликоптер. Още полузаспал, Снифи се изтъркаля от леглото на пода, шмугна се под ръждясалата пружина и замря сред боклуците и праха. Търсеха го! Сърцето му бясно се разтуптя. Но след малко Снифи се успокои. Че нали той е дете? На кого е притрябвал такъв?

Ревът на хеликоптера малко по малко се отдалечи и утихна. Снифи излезе изпод кревата, отмести крайчеца на светомаскировката и внимателно погледна през прозореца. Утринното небе беше бездънно синьо, без нито едно петънце.

Снифи усети глад. Е, сладоледът отдавна бе изпаднал в сферата на легендите, но все трябваше да се яде нещо. Снифи обу скъсаните си маратонки и старите джинси. Той се бе заселил в тази изоставена къща в Брукс преди две седмици, когато закрилящите го бандити от Търговската палата превзеха тази и съседните улици. Снифи измъкна изпод задната стълба ръждясал велосипед, подпря напреко на кормилото бейзболна бухалка с автограф от някога знаменит, а сега отдавна забравен играч, и се отправи към университетското градче.

Читать дальше →