Манеки Неко

Начало книги

— Не, повече не издържам така! — изстена братът.

Лежащият на футона Цуйоши Шимицу замислено погледна екрана на пасокона. Нещастното лице на големия му брат бе силно зачервено и лъщеше от пот.

— Това е само кариера — напомни Цуйоши, седна и оправи измачканата си пижама. — Недей я взема толкова навътре.

— Тези вечни премии — с пиян глас избоботи брат му. — Корпоративни партита… — Той звънеше от някакъв бар в квартал Шибуя; на заден план сурова делова дама на средна възраст фалшиво пееше караоке. — И тези проклети изпити. Програми за повишаване квалификацията на мениджърите. Тестове за професионална пригодност. Нямам време да живея!

Цуйоши съчувствено изхъмка. Той не беше във възторг от тези нощни обаждания, но смяташе, че е длъжен да изслуша жалбите на брат си, който беше твърде достоен човек, преди да завърши елитните курсове при университета Васеда, да получи пост в голяма корпорация и да се зарази с професионални амбиции.

Читать дальше →