Трубадур

Начало книги

Вече седем години, откакто се скитам без дом. Времето минава покрай мен като непознат и взаимно отместваме поглед един от друг. Не нося часовник и не се интересувам колко е часът. Последният си мобилен телефон захвърлих преди месеци в залива на Солун и не съжалявам за това. Седем години, пет месеца и осем дни, откакто обикалям по света. Не ми трябват нито часовник, нито календар.

Музиката се превърна в моя живот. Каквото било преди това — било. Започнах от Сърбия, преминах в Австрия, живях цели четиринадесет месеца в Италия и изкарах дълга и студена зима в Швейцария. В началото на третата година се спуснах отново на юг и до декември се подвизавах из Средиземноморието. Минавах ту на южния, ту на северния бряг. Талантът ми се оказа особено търсен и ценѐн на туристическите кораби. Стараех се да избягвам широките публични изяви, но парите си струваха.

След инцидента на борда на „Тридент“ се отказах от лайнерите. Това съвпадна с промяната на времето, сезонът на туристите бе приключил. Установих се в Мароко и свирих в три ресторанта поред. Когато играта отново загрубя, се спуснах още по̀ на юг. В Сенегал ме срещна неочакван познат и ме вербува за негов личен музикант в Гвинея. Имението му беше изключително богато, но на границата със Сиера Леоне. Денем се мотаех и си почивах, вечер забавлявах гостите му с изкусното си свирене, а нощем бдях за враговете му. Този режим не ми понесе за повече от четири години въпреки парите, които прибрах. Когато бандити от Сиера Леоне нахлуха в имението и избиха седемнадесет души, преди да ги спрем, аз реших, че съм се наситил на Африка.

Читать дальше →