Пеперуда

Начало книги

Беше неизбежно: години наред селяните щяха да говорят, че това е най-свирепата лятна буря, която са виждали очите им. Баба Мара щеше да разправя за кокошките си, които отплавали сякаш са водни патици, отнесени от придошлата река заедно с откършени клони, кал, керемиди, гнилоч и мръсотия. Дядо Йовчо, който по природа беше спокоен човек, щеше да се кълне, че самият дявол е направил така, че светкавица да удари старата му плодородна кайсия насред двора, която се разполови подобно разсечена с грамадна секира, изсъхна и повече не даде плод за направата на омайната му, ароматна ракия.

Истина бе, че в онази лятна вечер небето се изля като разпрано с голяма шивашка ножица, а гръмовете изплашиха дори враните, които се скриха в пещерите около селото и не се показаха в продължение на три дни подир туй.

„Как намери точно в такова време да се пръкне на бял свят?“ — не можеха да се начудят селяните. Туй, което те не подозираха, а и никой друг не знаеше, бе, че не малкото момиче се роди по средата на природната стихия, а колкото и странно да звучеше, бурята бе дошла заради нейното раждане. Деница, защото тъй се наричаше детето по воля на майка си, изглеждаше обикновено и с нищо не даваше вид, че има нещо странно в нея, макар злите езици да казваха, че е прокълнато. Повод за тези приказки им даваше не толкова лошото време, което съпроводи раждането й, колкото събитията, които се случиха подир това. Нахапана от пронизващия вятър и прогизнала от шуртящата през покрива дъждовна вода родилката залиня и се просна смъртно болна на същото туй легло, на което даде живот. Грижите на нейната майка — лечителката баба Елена, която сама изроди детето, с нищо не помогнаха. Целебните мехлеми от билки и лековитите компреси само удължиха мъките й с още два дни, след което Господ я прибра при себе си.

Читать дальше →