Изгубени мелодии

Начало книги

„И не би повярвал никой на моите слова, макар и да е вярно това което казват. Години от тъга и страх, ще заличат красивата природа. Новият световен ред ще властва над метален свят. Ще си отидат приказки и песни, заедно с радостта във тях. Веселие, любов, човешки чувства, ще изтлеят безвъзвратно в мрак. Погубените хора просят в тоз объркан и отчаян свят. Но ще има ли надежда в друг случаен свят? Где човешки дух се бори против мрачна тирания. И случаен вятър на надежда, разпилява сивкав прах…“

Станах рано и стегнах раницата. Абе, какво ти стягане, напъхах вътре чувала, две хлебчета, едно шишенце ракия и някой домат, грабнах китарата и тръгнах към 3-та поликлиника — уреченото място на срещата. С бодра крачка само след няколко минути вече бях там и зачаках Никола. Докато времето бавно отлиташе, пръстите ми се плъзнаха по струните, нотите се завъртяха из вътре и се измъкнаха хванати за ръка, но уличният шум ги разкъса на парчета и жадно ги погълна. Повеят поде разпиляната ми черна коса, но бялата лента със знака на мира препасала челото ми, спря замисълът му. Само за секунда настръхнах, но не от студ. Студ ли? Та аз бях навлякъл само ръчно изработената си хипарска тениска. Макар и ранна есен, времето навън си беше още лятно. Точно в този момент Никола сякаш от никъде изникна иззад едно трабантче с вечната си усмивка на лице, нахлузил някакъв стар анцуг Адидас и надянал гуменки. В ръцете си носеше само спален чувал и метална скара. На моето учудване той заяви, че това му било всичко необходимо. После намигна:

Читать дальше →