Нещо във водата

Начало книги

Ще се усмихна, усмивката ми ще потъне в твоите зеници и един бог знае в какво ще се превърне.

Жан-Пол Сартр, „Без изход“

Събота, 1 октомври

Гробът

Питали ли сте се колко време отнема изкопаването на един гроб? Ще ви кажа — цяла вечност. Каквото и да предполагате, удвоете го.

Сигурно сте го виждали по филмите — героят, вероятно с опрян в главата пистолет, разкопава земята все по-дълбоко, плувнал в пот, докато накрая се озовава на два метра под повърхността в собствения си гроб. Или пък двама жалки измамници, които копаят неистово, разправят се и се карат насред безумната бъркотия, а пръстта хвърчи към небето с лекота.

Изобщо не е така. Трудно е. Нищо в цялата тази работа не е лесно. Пръстта е твърда, тежка и се копае бавно. Адски мъчително е.

И досадно. И продължително. А трябва да се свърши.

Стресът, адреналинът, отчаяната животинска нужда да го направите ви поддържат двайсетина минути. После рухвате.

Читать дальше →