Стой далече от мазето

Начало книги

— Ей, татко! Дръж!

Кейси подхвърли фризбито над равно окосената зелена морава. Бащата на Кейси сбърчи лице, присвивайки очи срещу слънцето. Фризбито се удари в земята и отскочи няколко пъти преди да спре под живия плет зад къщата.

— Не днес. Зает съм — каза доктор Брюър, обърна се рязко и бързо влезе в къщата. Мрежестата врата се тръшна след него.

Кейси дръпна настрани кичура, паднал върху челото му. Имаше права руса коса.

— Какво му става? — извика той на Маргарет, сестра му, която наблюдаваше всичко откъм гаража.

— Знаеш — тихо каза Маргарет. Избърса ръце в крачолите на джинсите си и му направи знак да й хвърли фризбито. — Ще поиграя малко с теб.

— Добре — каза Кейси не особено въодушевено и бавно тръгна към живия плет, за да извади фризбито.

Маргарет се приближи. Беше й мъчно за Кейси. Син и баща бяха наистина много близки — винаги играеха заедно на топка, на фризби или на нинтендо. Изглежда обаче доктор Брюър вече нямаше време за подобни неща.

Читать дальше →