Странстващият магьосник

Начало книги

Един шпионин не може да изостави работата си и да остане здрав — това всеки го знае. Всъщност, един шпионин не може току-така да се измъкне и да остане жив. Но Магнус д’Арманд все още живееше, макар че се беше оттеглил преди повече от шест месеца от Организацията за Обсъждане на Зараждащия се Тоталитаризъм при Извънземните. Той все още беше жив и изглежда не се притесняваше особено за каквото и да е.

Разбира се, ООЗТИ беше секретна служба със скандална мисия. Официално тя беше частна организация, предназначена да унищожава диктатурите, веднага след стадия на Средновековието, като насочва планетите към демокрация.

Магнус не беше истински шпионин, макар че беше таен агент. Всъщност, той беше и таен магьосник. Това понякога помагаше — и то доста.

В момента Магнус седеше в контролната зала на космическия си кораб и разговаряше с кибернетичния му мозък:

— Е, Хъркимър, коя планета ще подложим на въздействие сега?

Читать дальше →