То

Начало книги

Не беше родено. Просто съществуваше. Дълбоко под боровите иглички тлеят огньове без пламъци и пушек. Сред жега, мрак и тлен се появява растеж. Живот и растеж. То растеше, ала не бе живо. То крачеше из горите без да диша, мислеше, виждаше, беше грозно и силно, но не живееше, защото не бе родено. Растеше и се движеше, без да е живо.

Сред прохладната утрин то изпълзя от мрака и горещата влажна пръст. Беше огромно. Беше безформено и облепено с кора от собствените си гнусни субстанции и късчета от него се ръсеха, докато пълзеше нагоре — ръсеха се и оставаха да се гърчат, сетне спираха и тяхната гнилоч попиваше в горската глина.

То не знаеше що е жалост, смях, красота. Притежаваше сила и изключителен разум. И… навярно не можеше да бъде унищожено. Изпълзя от бърлогата си насред гората и дълго лежа, пулсирайки под слънчевите лъчи. Части от него лъщяха влажно в златистото утро, други бяха възловати и люспести. А чии ли мъртви кости му бяха придали формата на човек?

Читать дальше →