Сърцето

Начало книги

Не обичам да ме ръчкат упорито с дълъг костелив показалец додето обърна внимание на притежателя му, особено ако въпросният притежател е адски досаден пияница, комуто вече на два пъти съм казал да се пръждосва и още не е проумял. Само че ставаше дума не просто за пияница, а за жена и някак не ми идеше отръки да я зашлевя.

— Моля ви, мистър — дуднеше тя.

Изтръгнах ръкава си от пръстите й. Движението си беше чист рефлекс — инстинктивно отдръпване пред гледката на мъртвешко лице.

Трябваше й още едно питие; фактът обаче изобщо не ме трогваше. Ако е въпрос, и аз се нуждаех от същото. Но разполагах с налични само колкото да осигуря собствените си потребности, а досега никой не е имал шанса да ме нарече рицар от Кръглата маса.

— Какво искаш, мътните да те вземат?

Острият тон не й се понрави. Едва не ми рече да си гледам работата, но мисълта за една чашка гратис я накара да поомекне.

— Искам да поговоря с вас, нищо повече — отвърна тя.

Читать дальше →