Совалка

Начало книги

— Защо седиш сам в тази стаичка? — запита човекът.

— Вече не съм сам, защото дойде ти — отвърнах аз.

Нямаше го преди час, дори и преди минута, но аз не се изненадах. Защото бе точно този човек, а не някой друг.

— Защо седиш тук, гледаш белия лист в пишещата машина, дърпаш ухото си с едната ръка и кичур коса с другата? — запита той.

— Защото съм човек, който пише истории, та други хора да ги четат — казах аз. — Но в момента не пиша, понеже не ми хрумва нищо за писане. Тъжно ми е и затова дърпам ухото и косата си.

Човекът ме поогледа.

— Истински ли са историите, които пишеш?

— Не — казах аз. — Никога не съм писал истински истории. Хората не обичат да ги четат. Харесват само неща, които биха могли да са истински. Човек трябва да е много умен, за да напише истинската история тъй, като че ли е измислена. А пък аз не съм чак толкова умен, затова разчитам на въображението си.

— О — каза той, сякаш разбираше, което ме изненада, защото сам нямах представа какво точно говоря. — Ще ти разкажа една история. Само че е истинска и трябва да й се вярва. Ако ти я разкажа, ще повярваш ли?

Читать дальше →