Ръцете на Бианка

Начало книги

Когато Ран ги видя за пръв път, майката на Бианка я водеше за ръка. Бианка бе дребна и трътлеста, със сплъстена коса и развалени зъби. Устата й бе разкривена и лигава. Или беше сляпа, или нямаше нищо против да се блъска в разни неща. Всъщност нямаше значение, защото Бианка бе малоумна. Ръцете й…

Бяха прекрасни ръце, грациозни ръце, меки, гладки и бели като снежинки, ръце, в чийто цвят се примесваше едва доловим розов оттенък като отблясък на Марс върху сняг. Лежаха една до друга на тезгяха и гледаха Ран. Бяха полупритворени, тръпнещи от леко движение като дъха на диво животинче и го гледаха. Не дебнеха. По-късно щяха да го дебнат. Сега само гледаха. А това бе защото Ран усети обединения им поглед и сърцето му заподскача.

Майката на Бианка свадливо поиска сирене и Ран го донесе без да бърза, докато тя продължаваше да гълчи. Беше свадлива, както се полага на всяка жена без съпруг, родила чудовище. Ран й подаде сиренето, пое парите и заради ръцете на Бианка изобщо не забеляза, че е дала по-малко. Когато майката на Бианка посегна да хване едната ръка, тя отбягна нежелания допир. Не се повдигна от тезгяха, а изтича с пръсти по ръба и скочи в една гънка на роклята. Майката стисна покорния лакът и изведе Бианка навън.

Читать дальше →