Пухчо

Начало книги

Рансъм лежеше в тъмното и се усмихваше, мислейки за домакинята. Заради феноменалния си талант на разказвач той бе желан гост навсякъде. А въпросният талант се дължеше именно на честото му гостуване из най-различни среди, тъй като не представляваше нищо друго, освен колоритно описание на някои хора и техните мнения за ближните. И цялата тази хаплива ирония се сипеше върху особи, които бе срещал през последните няколко дни. Например, само седмица след като бе гостувал у семейство Джоунс, той можеше тихомълком да направи скандални и невероятно смешни разкрития за тях пред новите домакини, да речем фамилия Браун. И да не мислите, че семейство Джоунс се обиждаха? О, не. Тяхното се оказваше цвете в сравнение с кирливите ризи на Браун. И тъй продължаваше да кръжи по спирала из висшето общество.

Днес обаче Рансъм не гостуваше на Джоунс или Браун. Намираше се в дома на госпожа Бенедето; а за неговия твърде хаплив хумор вдовицата Бенедето се оказа същински небесен дар. Тя живееше в свой собствен свят, изграден очевидно върху никому неизвестните имена на предци и познати, също както холът й бе претъпкан с неописуемо безвкусни образци на викторианската мебел в стил рококо.

Читать дальше →