Пак е ден на благодарността

Начало книги

— Почивката — каза внезапно Пеги — е опасно нещо.

Тя седеше върху най-горното стъпало на хижата, а Ред Уолш изящно протягаше стройното си тяло на стъпалата под нея. Като чу забележката, той изненадано вдигна вежди и промърмори:

— Мога ли да запитам откъде ти хрумна подобна идея?

— О, просто от досегашния разговор — тази огромна страна и свободата на мисъл и действие, която ни дава… — Тя се озърна през двора към мъжете, които сгъваха за вечерта голямото знаме в червено, синьо и бяло. — Всичко зависи от обстоятелствата, Ред.

— Малка бунтовничка — тихо изрече той. — Какво искаш да кажеш? Гражданинът си е гражданин и има пълни права.

Тя се разсмя.

— Знам, говоря мъгляво. Мислех си за свободата и колко… колко е относителна. Знаеш, на юг си имам всекидневие. Работа, навици, обкръжение. Срещам все стари познати. Имам си установена защита, броня срещу всеки от тях. Не е лесно да ме наранят.

Той се надигна и седна до нея.

Читать дальше →