Непознати във влака

Начало книги

Стоманените релси се простираха назад, все по-назад, сливаха се, следваха я като ножици, грамадни лъскави ножици, бързащи подир нея. Но никога нямаше да захапят влака както бяха захапали нейния живот с Лио. Сега, когато можеше да види нещата отстрани, тя разбираше, че нишката помежду им е била обречена от самото начало. Странно…

Един мъж пристъпи в купето и седна до нея. Това мъничко я раздразни; предпочиташе да си остане сама в това прохладно убежище. Е, какво пък…

Погледна го с крайчеца на окото си. Той зяпаше към прелитащия навън насип и изглеждаше леко изчервен, сякаш се смущаваше. Тя се усмихна и помисли, че по своему е доста симпатичен.

Той изрече с половин уста:

— Напускаме Рино. Ха.

Това „ха“ всъщност не може да бъде изписано; то бе просто звук, мълчалив въпрос, отговор, извинение.

Добре де, защо пък да не поговори с него? Нямаше от какво да се бои. Срещаш непознат във влака, разговаряш, забравяш го. Всеки ден става така. Но тя все още бе тъй наивна, че да изпитва лека тръпка на вълнение. Какво богатство от неизречени до днес неща може да се разкрие между двама непознати!

Читать дальше →