Мистър Костело — герой

Начало книги

— Влез, Ковчежник. И затвови вратата.

— Моля, сър?

Капитана никога не канеше гости в каютата си, но сега нетърпеливо махна с ръка. Влязох и затворих вратата. Той облиза устни и се вторачи в мен. Никога не бях виждал Железния човек на такъв хал. Реших, че ще е най-добре да си мълча.

Той измъкна тесте карти и ми ги подхвърли през масата.

— Раздавай!

— Мо…

— И недей да ми се молиш! Раздавай. По пет карти. Играеш покер, нали, Ковчежник?

— Да, сър.

Раздадох и оставих тестето. Имах три тройки с поп и дама. Капитана се начумери и изхвърли две карти.

— Имам тройка, сър — казах аз. Той пусна картите си, сякаш вече изобщо не съществуваха, стана и ми обърна гръб. Отметна глава и се загледа в таблото с данните за скорост, време, позиция и координати. Планетата Боринкен ни беше кажиречи под носа — още около ден път — а Земята оставаше далече, далече зад нас. Чух някакъв звук и се озърнах. Капитана бе вкопчил ръце зад гърба си тъй яко, че ставите му пукаха.

Читать дальше →