Изтокът си е изток

Начало книги

Лаура бе възхитена. Беше дошла с дух на храбра авантюристка и не очакваше нещо да й отрови вечерта, освен може би самотата сред тази шумна тълпа. Бунтуваше се срещу настояването на майка си да спазва сляпо установените правила, да сведе танците до класическия балет, да изучава изящните умения на домакиня и церемониалмайсторка на следобедния чай, да изразява младежките си трепети като свири Шопен на рояла в гостната — заради всичко това бе решила да побегне срещу съдбата, да се хвърли във великата неизвестност. И попадна в Танц-клуба на Източна Бофорт стрийт, който едва ли заслужаваше и гордото звание „кръчма“.

Ето какво представлява Източна Бофорт стрийт. От единия край, в западната част на града, я обграждат великолепни частни домове и луксозни жилищни кооперации. Качеството им постепенно спада по посока на деловия квартал, където Западна Бофорт стрийт се превръща в Източна Бофорт стрийт. От този момент нататък започва главоломно падение по социалната стълбица. Улицата свършва на кея — цветист, шумен и зловонен кей. А център на миризмите — коноп, копра, риба, застояла вода; на шума — камиони, каруци и отклонение от централната ж. п. линия; и на цветовете — забулени емигрантски жени, юначаги с чалми от английските кораби, както и самите кораби — център на всичко това е Танц-клубът.

Читать дальше →