Издайницата

Начало книги

Тя бе чудесна и докато се усетим, аз вече я прегръщах, а нейните дълбоки очи се впиваха в моите. Изглежда малко попрекалих с тази плътна и продължителна прегръдка. Тя се изтръгна от мен, възстанови равновесието си и ме избръска като трохи от солета.

— Съжалявам — излъгах.

Една вежда се източи нагоре като крилце и две тежки ресници се сведоха надолу.

— Няма нищо — каза с глас като шепот на виолончело в ниския регистър. — Но беше длъжен да дадеш мигач, че завиваш.

Един дебелак понечваше да се мушне в таксито, което си бях нарочил да взема. Опитах се да го изпреваря и точно тогава замалко да просна момичето на паважа. С отработено движение чукнах токове и леко докоснах периферията на шапката си, но тя се бе обърнала настрани тъкмо навреме и пропусна жеста ми. Въздъхнах и направих знак на друго такси. Имах сума ти приятели, познавах доста мадами шик и до този момент се самоласкаех с тестето от техни снимки в черното ми тефтерче. Сега обаче, сега само си мечтаех да съм я виждал преди. Заприлича ми на една моя позната от времето, когато бях наистина важна клечка. Когато не водех нощна радиопрограма и не пишех допълнително статии. Бях Силата. Водех колежаиски баскетболен отбор, жънех доста успехи и цепех направо.

Читать дальше →