Ефирно създание

Начало книги

Беше „Раковината“. Трябваше да е „Раковината“. Първо написах разказ и го отхвърлиха. После направих новела, след това повест. После миниатюра. После майтап от три реда. И все не се продаваше. Стана ми мания да преработвам „Раковината“. След време редакторите свикнаха дотолкова, че я отхвърляха от пръв поглед. Само от нея имах толкова отрицателни отговори, че можех да облепя всяка стая в бъдещата си къща. Затова когато я купиха… ами, беше като да ти умре стар приятел. Потресе ме. Не исках да се разделям.

По онова време беше пиеса, но нямаше чак толкова промени. Все същата сладникава „Раковина“ за две дечица, които порасват и през годините се срещат само три пъти, като при всяка среща си разменят една раковина. Самият сюжет няма значение, ако изобщо го има. Диалогът беше… ами, сладникав. Наивен. Простичък. Много приятен и напълно непродаваем. Но съвсем случайно бе засегнал точната струна в някакъв сериозен млад редактор на „Асошиейтед Телевижън“, търсещ нещо, което може да се нарече „артистично“; нещо, което да не изисква от публиката умствени усилия, тъй че въпросната публика да си седи кротко и да се звери пред новото чудо на цветната телевизия. Тоест, цвят на боза.

Читать дальше →