Бедният Йорик

Начало книги

Ако не ти се чете неприятна история, да знаеш, че сме квит. Защото и на мен не ми се пише такава.

Мога спокойно да кажа това, щото надали Джун ще опре някога до нея. Тя не си пада по четенето, за разлика от теб. Тя е от тези, които се самоласкаят, че са прекалено заети, за да си губят времето с книгите. За сметка на това говори много — говоренето заема една трета от нейната личност, а останалите две трети се падат на рецепторите за забавления с радио и филми.

Обаче е извънредно хубава. Много, много руса, със сочни и червени устни, а очите й са с цвят на гроздов сок, ама светъл. Кожата й излъчва матова светлина, а мекото на ушите й винаги розовее. Тя си има годе-ник (така произнася думата), който е в Южния Пасифик. Чудесно момче и много подходящо за нея. Той и нейното малко брат-че бяха постъпили едновременно в армията и там успяваха да са заедно и да са си добри приятелчета, както преди. Тя му викаше малко братче, защото бе със сантиметър по-висока от него, иначе той бе по-голям от нея на години. И така, всичко си вървеше по мед и масло, те се грижеха един за друг, а тя си седеше вкъщи и се гордееше с тях двамата. Годеникът, казваше се Хал, й пишеше много писма, малкото й братче не драсваше и ред, но какво от това, след като поне един от тях го правеше.

Читать дальше →