Жалостивата слънчогледова пита

Начало книги

Имаше една висока червена къща. Имаше един висок червен балкон. Имаше една обикновена слънчогледова пита.

Балконът беше покрит и точно под покрива, до червената тухлена стена, на перваза на прозореца стоеше подпряна до стъклото слънчогледовата пита.

Зад стъклото, вътре в жилището, живееше човекът, който донесе и подпря до прозореца слънчогледовата пита. Искаше да я гледа, за да си мисли, че студената зима ще свърши, че отново ще дойде лятото и той отново ще излезе насред полето, където ще светят отново тревите и дърветата, птиците и небето. Затова беше откъснал слънчогледовата пита, която сега живееше на покрития балкон.

Отсреща в гората живееше врабчето Ванко.

Ванко беше едно обикновено градско врабче, весело и дружелюбно, безгрижно и може би малко лекомислено.

Наваля сняг, зафуча мразовитият вятър и започнаха тежки дни за Ванко.

От ранна сутрин, когато отърсваше заснежените си криле и литваше да си търси храна, до късна вечер, когато се връщаше в гората, за да се сгуши за сън, където се случи — ту в някой закътан клонак, ту в някоя изоставена хралупа.

Читать дальше →