Войната на лястовичката Ласка

Начало книги

Дългото пътуване вече свършваше.

Ласка си почиваше, кацнала на телеграфната жица, до самия телеграфен стълб, отделена от другите лястовички, които радостно и припряно си бъбреха.

Хе — отсреща, между двата хълма, проблясва реката. Там е тихото селце, където е старото родно гнездо. Ще си почине малко и ще отлети сама…

Така си мислеше лястовичката Ласка.

По-добре да се отдели от другите. Ще пристигне сама, защото там я очакват.

Там беше старата селска къща, под чиято стряха висеше старото родно гнездо. Там живееше Стария писател, напуснал шумния и димен град, за да размишлява сред тишина и спокойствие, сред тишина и спокойствие да съчинява своите книги. Тъкмо той й измисли това име — Ласка.

— Добро утро, ласкаво същество! Ти си истинска ласка! — Така я поздравяваше сутрин рано Стария писател, когато нейното цвъртене заогласяше двора.

Ласка знаеше, че той я очаква.

„Ще си почина и ще отлетя сама!“

Помисли си и го стори.

Читать дальше →