Сърна

Начало книги

Дребното конче весело тичаше по равното шосе. Понякога, като пръхтеше, то издигаше глава, сякаш искаше да кихне, и тръсваше гъстата си грива. Щръкналите калници на разнебитеното файтонче трептяха в мрачината, а старите му яйове силно друсаха.

Двамата пътници бяха весели, както са весели ловци след сполучлив лов. Отстрани на капрата висеше голяма тъмнокафява сърна. Отметнатата й назад глава унесено гледаше с изцъклените си очи снишеното небе, осято с дребни есенни звезди. Двамата й хвърляха от време на време по някой поглед, като че искаха да се уверят, че тя е здраво привързана там, и жадно вдишваха с влажния въздух миризмата на есен и кон, която съпътстваше файтончето.

От двете страни на шосето се простираха голи кални ниви. Тук-там се чернееха горички, бяла мъгла лежеше в низината, дето шумеше реката, а малката мътна луна бягаше назад и се криеше в оголелите клони на брястовете край пътя.

Читать дальше →